възелче
[ˈvɤzɛɫt͡ʃɛ]
- Ударение
- въ̀зелче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въ-зел-че
- Род
- среден
- Мн. число
- възелчета
Как се пише възелче
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѫзлъ
Умалителна форма на 'възел', образувана с наставката '-че'. Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лимфно възелче
- завързвам възелче