Енциклопения на българския език

бунтовничка

[buntovˈnit͡ʃkɐ]

бунтовничка значение:

1. (пряко) Жена, която участва в бунт или въстание.
2. (преносно) Жена или момиче с непокорен характер, която не се подчинява на установените правила.
Ударение
бунтовни'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бун-тов-нич-ка
Род
женски
Мн. число
бунтовнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бунтовничка

(пряко)
  • Тя бе известна бунтовничка, бореща се за независимостта на страната си.
(преносно)
  • Дъщеря ѝ е истинска бунтовничка и отказва да носи униформа.

Синоними на бунтовничка

Антоними на бунтовничка

Как се пише бунтовничка

Пише се с 'ч', тъй като е образувано от мъжки род 'бунтовник' чрез замяна на 'к' с 'ч' пред наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бунт
Производна дума от 'бунтовник' с наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • млада бунтовничка
  • смела бунтовничка