Енциклопения на българския език

бръчкане

[ˈbrɤt͡ʃkɐnɛ]

бръчкане значение:

1. (пряко) Процесът на появяване на гънки или неравности по повърхността на нещо (кожа, плат, хартия).
Ударение
бръ̀чкане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бръч-ка-не
Род
среден
Мн. число
бръчкания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бръчкане

(пряко)
  • Прекомерното излагане на слънце води до преждевременно бръчкане на кожата.
  • Използвайте пара, за да предотвратите бръчкане на тъканта при гладене.

Синоними на бръчкане

Антоними на бръчкане

Как се пише бръчкане

Грешни изписвания: бръшкане, брачкане, бръчкъне

Думата се пише с ч (бръчкане), а не с ш.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бръчкам
Отглаголно съществително име от 'бръчкам се', с корен 'бръчк-' и наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бръчкане на челото
  • бръчкане на нос
бръчкане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник