набръчкване
[nɐˈbrɤtʃkvɐnɛ]
набръчкване значение:
1. (пряко) Процесът на образуване на гънки или бръчки по повърхността на нещо (кожа, плат, хартия).
- Ударение
- набръ'чкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бръч-ква-не
- Род
- среден
- Мн. число
- набръчквания
Примери за използване на набръчкване
(пряко)
- Продължителното излагане на слънце води до преждевременно набръчкване на кожата.
Синоними на набръчкване
Антоними на набръчкване
Как се пише набръчкване
Изписва се с ъ в корена (бръч-) и окончание -не за отглаголни съществителни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръчка
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'набръчквам' + наставка '-не'.
Популярни търсения и запитвания за набръчкване
какво е набръчкване, набръчкване или набръчкъне, набръчкване или набрачкване, набръчкване или нъбръчкване, набръчкване или набръчквъне, набръчкъне или набрачкване, набръчкъне или нъбръчкване, набръчкъне или набръчквъне, набрачкване или нъбръчкване, набрачкване или набръчквъне, нъбръчкване или набръчквъне