брънка
[ˈbrɤŋkɐ]
брънка значение:
1. (пряко) Отделен елемент, пръстен от верига.
2. (текстил) Оче от плетиво; примка, образувана при плетене.
3. (преносно) Съставна част от някаква поредица, система или събития.
- Ударение
- бръ̀нка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- брън-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- брънки
Примери за използване на брънка
(пряко)
- Веригата се скъса при най-слабата брънка.
(текстил)
- Изпуснах една брънка и трябваше да разплета реда.
(преносно)
- Това събитие е само една брънка от дългата история на конфликта.
Антоними на брънка
Как се пише брънка
Грешни изписвания: бранка
Коренната гласна е променливо ъ, което не изпада, но се запазва ударено.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:брън
Свързва се с корена 'брън' (звукоподражателно за звън на метал) или със старинни корени, означаващи подутина или извивка. Сродна със сръбското брњица (халка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слаба брънка
- брънка от веригата
- съединителна брънка