бримка

[ˈbrimkɐ]

бримка значение:

1. (текстил) Елементарна структурна единица на плетивото; ухо, образувано от преждата при плетене.

2. (битово) Разкъсване на нишка в чорап или фино плетиво, което предизвиква разпускане на реда във вертикална линия.

3. (преносно) Слабо звено, елемент от верига или поредица (обикновено в изрази).

Ударение: брѝмка
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: брим-ка
Род: женски
Мн. число: бримки

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бримка

(текстил)

Изпуснах една бримка и трябваше да разплета реда.
Започнете плетенето с петдесет бримки.

(битово)

На чорапогащника ми тръгна бримка.

(преносно)

Той се оказа слабата бримка в нашия екип.

Синоними на бримка

ухо, примка, звено, елемент

Как се пише бримка

Грешни изписвания: бринка, брймка

Пред съгласната к се пише м, което се проверява с думи, в които 'м' е пред гласна (няма точна проверка, правописна особеност).

Етимология

Произход:Немски / Славянски

Оригинална дума:Bräme / *bъr-

Вероятен произход от немската диалектна форма *Bräme* (кант, край) или свързано със стария корен за 'бръмча/въртя' (поради навиването на конеца). В съвременния български език думата е утвърдена с текстилно значение.

Употреба

Чести словосъчетания:

изпусната бримка
слаба бримка

Фразеологизми:

слабата бримка