Енциклопения на българския език

звено

[zvɛˈnɔ]

звено значение:

1. (пряко) Отделна халка от верига.
2. (преносно) Съставна част от някакво цяло, организация, система или процес.
3. (военно/организационно) Най-малката организационна единица в някои структури (военни, партийни, стопански).
Ударение
звено̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зве-но
Род
среден
Мн. число
звена
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на звено

(пряко)
  • Най-слабото звено във веригата се скъса при натоварването.
(преносно)
  • Това предприятие е важно звено от икономиката на страната.
  • Липсващото звено в еволюцията на човека все още се търси.
(военно/организационно)
  • Бойното звено се състои от два самолета.
  • Ръководител на звено.

Антоними на звено

Как се пише звено

Грешни изписвания: звену
Думата е от среден род и завършва на .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звено
Общославянска дума. Свързана е с глагола 'звъня', първоначалното значение е било 'нещо, което звънти' (метална халка от верига).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слабо звено
  • свързващо звено
  • основно звено

Популярни търсения и запитвания за звено

звено : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник