броня
[ˈbrɔnʲɐ]
броня значение:
1. (военно дело (историческо)) Защитно метално облекло (ризница, доспехи), носено от воини в миналото за предпазване от удари.
2. (военно дело) Защитна метална или композитна обвивка на бойна техника (танкове, кораби, самолети).
3. (биология) Твърдо покритие на тялото при някои животни (костенурки, броненосци, насекоми).
- Ударение
- бро̀ня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бро-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- брони
Примери за използване на броня
(военно дело (историческо))
- Рицарят носеше тежка желязна броня.
- Стрелата не можа да пробие здравата му броня.
(военно дело)
- Снарядът рикошира от челната броня на танка.
- Корабът е с подсилена броня срещу торпеда.
(биология)
- Костенурката се скри в своята броня при опасност.
Как се пише броня
Грешни изписвания: бруня
Думата завършва на -я в единствено число и -и в множествено.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брънꙗ
Стара славянска дума (стб. брънꙗ), сродна с немската Brünne (ризница) и старофренската brunie. Първоначално е означавала ризница.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жива броня
- челна броня
- броня на автомобил
Фразеологизми:
- с дебела броня