ризница
[ˈriznit͡sɐ]
ризница значение:
1. (история/военно дело) Старинна защитна дреха (броня), изплетена от железни халки или направена от метални плочки, носена от воините в миналото.
2. (диалектно/остаряло) Вид горна дреха, риза.
- Ударение
- рѝзница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- риз-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- ризници
Примери за използване на ризница
(история/военно дело)
- Рицарят носеше тежка ризница под плаща си.
- В музея е изложена ризница от XII век.
(диалектно/остаряло)
- Наметна си ризницата и излезе на двора.
Синоними на ризница
Как се пише ризница
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:риза
Произлиза от старобългарската дума за дреха/риза, разширена със суфикс.
Употреба
Чести словосъчетания:
- желязна ризница
- плетена ризница