Енциклопения на българския език

черупка

[t͡ʃɛˈrupkɐ]

черупка значение:

1. (биология) Твърда външна обвивка на яйце, ядка (орех, лешник) или на тялото на някои животни (охлюви, костенурки, миди).
2. (преносно) Затворено пространство или състояние на изолация, в което човек се оттегля от външния свят.
Ударение
черу̀пка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
че-руп-ка
Род
женски
Мн. число
черупки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на черупка

(биология)
  • По земята имаше разпилени орехови черупки.
  • Охлювът се скри в черупката си при опасност.
(преносно)
  • След трагедията той се затвори в своята черупка и спря да общува с приятелите си.

Антоними на черупка

Как се пише черупка

Грешни изписвания: чирупка, черопка

Думата се пише с е в първата сричка (свързано с корена череп).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чрѣпъ
Произлиза от корена на старобългарската дума *чрѣпъ (чиреп), сродна с 'череп' (твърда обвивка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • яйчена черупка
  • орехова черупка
  • празна черупка
Фразеологизми:
  • свивам се в черупката си
  • излизам от черупката си