ухо
[uˈxɔ]
ухо значение:
1. (анатомия) Орган на слуха и равновесието при човека и гръбначните животни.
2. (анатомия) Външната хрущялна част на слуховия орган (ушна мида).
3. (техника/бит) Част от предмет с формата на дъга или отвор, служеща за хващане или закачане.
- Ударение
- ухо̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-хо
- Род
- среден
- Мн. число
- уши
Примери за използване на ухо
(анатомия)
- Лявото му ухо заглъхна след силния гръм.
- Анатомия на вътрешното ухо.
(анатомия)
- Дръпнаха го за ухото.
- Слоновете имат големи уши.
(техника/бит)
- Ухо на игла.
- Ухо на чаша.
- Тегличите се закачат за специално ухо на бронята.
Синоними на ухо
Как се пише ухо
Грешни изписвания: охо
Думата се изписва с у в началото. Множественото число е уши (стара бройна форма, запазена за чифтни органи).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*uxo
От праиндоевропейския корен *ous- (ухо). Сродно с латинското auris и немското Ohr.
Употреба
Чести словосъчетания:
- средно ухо
- музикално ухо
- дърпам уши
Фразеологизми:
- Влиза ми през едното ухо, излиза през другото
- Наострям уши
- До уши (влюбен/задлъжнял)
- Проглушавам ушите на някого
- Стените имат уши