Енциклопения на българския език

бранище

[brɐˈniʃtɛ]

бранище значение:

1. (лесовъдство/екология) Гора или местност, поставена под специална закрила, в която е забранена сечта, ловът или пашата; резерват.
2. (остаряло) Отбранявано, защитено място; укрепление.
Ударение
бранѝще
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бра-ни-ще
Род
среден
Мн. число
бранища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бранище

(лесовъдство/екология)
  • Местността беше обявена за бранище, за да се запази популацията на елените.
  • Влязохме в гъстото бранище, където човешки крак рядко стъпваше.
(остаряло)
  • Старото кале служеше за бранище на населението по време на война.

Синоними на бранище

Как се пише бранище

Грешни изписвания: Брънище, Бранйще
Завършва на -ище, характерна наставка за място.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:браня
От глагола 'браня' (защитавам, забранявам) + наставка за място '-ище'. Първоначалното значение е 'забранено място'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държавно бранище
  • дивечово бранище