Енциклопения на българския език

крепост

[ˈkrɛpost]

крепост значение:

1. (Военно дело/Архитектура) Укрепено място с отбранителни съоръжения (стени, кули), пригодено за дълготрайна защита.
2. (Преносно) Символ на сила, стабилност и неразрушимост; сигурно убежище.
3. (Историческо/Юридическо (остаряло)) Право на собственост върху недвижим имот; документ за такова право (крепостен акт).
Ударение
кре'пост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кре-пост
Род
женски
Мн. число
крепости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крепост

(Военно дело/Архитектура)
  • Царевец е средновековна крепост във Велико Търново.
  • Войниците отбраняваха крепостта до последно.
(Преносно)
  • Семейството е моята крепост.
(Историческо/Юридическо (остаряло))
  • Той притежаваше крепост за земите си.

Как се пише крепост

Грешни изписвания: крепоз, Крепуст
Думата завършва на 'ст', характерно за съществителни от женски род, образувани от прилагателни (млад-ост, креп-ост).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крѣпость
Произлиза от прилагателното 'крепък' (силен, здрав).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Баба Вида (крепост)
  • крепостна стена
  • крепостен акт
Фразеологизми:
  • Моят дом е моята крепост