Енциклопения на българския език

резерват

[rɛzɛrˈvat]

резерват значение:

1. (екология) Защитена от закона територия с уникална природа, където всякаква човешка стопанска дейност е забранена с цел опазване на редки видове.
2. (етнография) Определена територия за принудително заселване на местно коренно население (напр. индианци в САЩ, аборигени в Австралия).
Ударение
резерва̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-зер-ват
Род
мъжки
Мн. число
резервати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резерват

(екология)
  • Сребърна е биосферен резерват под егидата на ЮНЕСКО.
  • В резервата се допускат посетители само по определените пътеки.
(етнография)
  • Животът в индианския резерват е тежък.
  • Правителството е отделило земи за резервати.

Как се пише резерват

Грешни изписвания: резервад, резервът
Думата завършва на звучното т. Проверка: резервати.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:reservatum
От латинското 'reservatum' (запазено), през френски 'réserve' или немски 'Reservat'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • биосферен резерват
  • природен резерват
  • индиански резерват
резерват : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник