Енциклопения на българския език

блясване

[ˈbʎasvɐnɛ]

блясване значение:

1. (пряко) Еднократна, внезапна и кратка поява на силна светлина.
2. (преносно) Внезапна поява на мисъл, идея или чувство; озарение.
Ударение
бля̀сване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бляс-ва-не
Род
среден
Мн. число
блясвания
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блясване

(пряко)
  • Силното блясване на светкавицата освети цялата стая за миг.
  • Очите му реагираха на рязкото блясване на прожектора.
(преносно)
  • Внезапното блясване на гениална идея го накара да скочи от стола.
  • Видях блясване на радост в очите ѝ.

Антоними на блясване

Как се пише блясване

Грешни изписвания: блесване, блясък, блясвъне
Пише се с 'я' (променливо я), тъй като в сричката има ударение и следва твърда сричка. Сравди: блясвам - блести.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блъскъ
Произлиза от старобългарския корен, свързан със светлина и сияние. Отглаголно съществително от 'блясвам' (свършен вид), обозначаващо еднократност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блясване на светкавица
  • ослепително блясване