бликване
[ˈblikvɐnɛ]
бликване значение:
1. (пряко) Еднократен, внезапен акт на извиране, изструяване или пръсване на течност.
2. (преносно) Внезапна поява или изблик на светлина, чувство или идея.
- Ударение
- блѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- блик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бликвания
Примери за използване на бликване
(пряко)
- При пробива на тръбата се чу шум и последва силно бликване на вода.
(преносно)
- В очите ѝ се забеляза внезапно бликване на надежда.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бликам
Отглаголно съществително от глагола 'бликвам' (свършен вид на 'бликам'). Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бликване на сълзи
- бликване на кръв