Енциклопения на българския език

забележителен

[zɐbɛlɛˈʒitɛlɛn]

забележителен значение:

1. (общо) Който прави силно впечатление с качествата си; изключителен, изтъкнат.
2. (преносно) Който е достатъчно голям или значим, за да бъде отбелязан.
Ударение
забележи'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-бе-ле-жи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
забележителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забележителен

(общо)
  • Той постигна забележителен успех в научната си кариера.
  • Гледката от върха беше наистина забележителна.
(преносно)
  • Има забележителна разлика между двете версии на доклада.

Как се пише забележителен

Думата се пише с и в наставката (-ителен), а не с 'а'. При образуване на членувани форми за м.р. се пише пълен член -ят или кратък (забележителният/забележителния).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:забележа
Произлиза от глагола 'забележа' + наставката '-телен' за образуване на прилагателни имена, означаващи качество, способност или предназначение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • забележителен успех
  • забележителна личност
  • забележителен напредък
забележителен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник