Енциклопения на българския език

благосклонен

[bɫɐɡoˈskɫɔnɛn]

благосклонен значение:

1. (пряко) Който изпитва или изразява добри чувства, симпатия и доброжелателство към някого; който е настроен приятелски.
2. (преносно) За обстоятелства или съдба — който помага за успешния развой на нещо; благоприятен.
Ударение
благоскло̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-скло-нен
Род
мъжки
Мн. число
благосклонни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благосклонен

(пряко)
  • Директорът беше благосклонен към молбата на служителите.
  • Тя му хвърли благосклонен поглед.
(преносно)
  • Съдбата беше благосклонна към смелите пътешественици.
  • Времето се оказа благосклонно и бурята ни подмина.

Как се пише благосклонен

Когато прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен, във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. гласната 'е' изпада и се получава двойно 'н' (нн).
Пример: благосклонен -> благосклонна, благосклонни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + склонен
Словообразувателна калка (вероятно по модел на гръцката дума εὐμενής или латинската benevolens), съставена от основите на 'благо' (добро) и 'склонен' (наклонен, разположен към нещо).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благосклонно отношение
  • благосклонен поглед
  • благосклонна съдба
благосклонен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник