Енциклопения на българския език

неблагозвучие

[nɛblɐgoˈzvuʧiɛ]

неблагозвучие значение:

1. (лингвистика/музика) Липса на хармония в звученето; съчетание от звукове, което дразни слуха или е трудно за произнасяне.
Ударение
неблагозву̀чие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-бла-го-зву-чие
Род
среден
Мн. число
неблагозвучия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неблагозвучие

(лингвистика/музика)
  • Струпването на съгласни в тази дума създава неблагозвучие.
  • Критикът отбеляза известно неблагозвучие в оркестрацията на творбата.

Синоними на неблагозвучие

Антоними на неблагозвучие

Как се пише неблагозвучие

Съществителните имена, образувани с частицата не-, се пишат слято, когато образуват нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благозвучие
Образувано с отрицателната частица 'не' и съществителното 'благозвучие', което е калка от гръцкото 'euphonia' (eu - добро, phone - звук).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • езиково неблагозвучие
  • музикално неблагозвучие
неблагозвучие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник