Енциклопения на българския език

данъчен

[ˈdanɐt͡ʃɛn]

данъчен значение:

1. (финанси) Който се отнася до данъците, събирането или налагането им.
2. (разговорно) Служител в данъчната администрация (субстантивирано).
Ударение
да̀нъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
да-нъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
данъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на данъчен

(финанси)
  • Трябва да подадете годишната си данъчна декларация до края на април.
  • Новите данъчни облекчения ще помогнат на младите семейства.
(разговорно)
  • Данъчните пристигнаха на проверка в склада.
  • Той работи като данъчен от десет години.

Как се пише данъчен

Грешни изписвания: даначен, дънъчен
Думата се пише с ъ във втората сричка – данък, данъчен. Проверката се прави с формата за мн.ч. – данъци (гласната се запазва).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дань
Произлиза от съществителното 'данък', което е свързано със старобългарската дума 'дань' (това, което се дава, дар, налог), с корен от глагола 'дам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • данъчна декларация
  • данъчен инспектор
  • данъчна система
  • данъчно облекчение
данъчен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник