безчинствуване
[bɛstʃinstvuvɐnɛ]
безчинствуване значение:
1. (пряко) Извършване на груби нарушения на обществения ред, проява на своеволие, насилие или хулиганство.
- Ударение
- безчѝнствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-чин-ству-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- безчинствувания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на безчинствуване
(пряко)
- Полицията прекрати безчинствуването на запалянковците след мача.
- Това продължително безчинствуване доведе до сериозни материални щети.
Синоними на безчинствуване
Антоними на безчинствуване
Как се пише безчинствуване
Думата се пише с з пред ч (представката е без-). Въпреки че при изговор се чува обеззвучаване (с), правописът запазва морфологичния строеж. Формата с -уване е дублетна или по-стара форма спрямо съвременното безчинстване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бесчиньство
Произлиза от глагола 'безчинствувам' (вариант на безчинствам). Коренът е 'чин' (ред, порядък) с отрицателната частица/представката 'без', означаващо 'липса на ред'. Суфиксът '-уване' формира отглаголно съществително име за процес.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нощно безчинствуване
- масово безчинствуване
Популярни търсения и запитвания за безчинствуване
какво е безчинствуване, безчинствуване или бесчинствуване, безчинствуване или безчинстване, безчинствуване или безчйнствуване, безчинствуване или безчинствоване, безчинствуване или безчинствувъне, бесчинствуване или безчинстване, бесчинствуване или безчйнствуване, бесчинствуване или безчинствоване, бесчинствуване или безчинствувъне, безчинстване или безчйнствуване, безчинстване или безчинствоване, безчинстване или безчинствувъне, безчйнствуване или безчинствоване, безчйнствуване или безчинствувъне, безчинствоване или безчинствувъне