Енциклопения на българския език

безучастие

[bɛzuˈt͡ʃastiɛ]

безучастие значение:

1. (Общо) Състояние на пълна липса на интерес, емоция или желание за намеса в случващото се.
Ударение
безуча'стие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-у-час-ти-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безучастие

(Общо)
  • Той наблюдаваше сцената с пълно безучастие, сякаш не го засягаше.
  • Безучастието на свидетелите възмути обществеността.

Как се пише безучастие

Пише се с 'у', тъй като коренът е 'част' (у-част-ие), а не 'очи'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без- + участие
Префиксално образувание от представката за липса 'без-' и съществителното 'участие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно безучастие
  • демонстрирам безучастие