Енциклопения на българския език

безсмислие

[bɛsˈsmislijɛ]

безсмислие значение:

1. (пряко) Липса на смисъл, логика или разумно съдържание.
2. (конкретно) Постъпка или изказване, лишени от разум; глупост.
Ударение
безсмѝслие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-смис-ли-е
Род
среден
Мн. число
безсмислия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безсмислие

(пряко)
  • В думите му имаше пълно безсмислие.
  • Осъзнаването на безсмислието на войната го промени завинаги.
(конкретно)
  • Не искам да слушам повече такива безсмислия!
  • Това беше поредното административно безсмислие.

Антоними на безсмислие

Как се пише безсмислие

Пише се с двойно с (зс се произнася като дълго 'с', но се пише зс). Представката е без-, а коренът започва със с (от смисъл). Затова се запазват и двете букви: без + смислие.

Етимология

Произход:Български / Славянски
Оригинална дума:без + смисъл
Дериват, образуван от представка 'без-' и корен 'смисъл', последван от наставка за абстрактни съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно безсмислие
  • граничи с безсмислие