Енциклопения на българския език

мъдрост

[ˈmɤ.drost]

мъдрост значение:

1. (абстрактно) Способността за дълбоко разбиране на същността на нещата, основана на знание, житейски опит и правилна преценка.
2. (литература) Умна мисъл, пословица или наставление, изказано от някого.
Ударение
мъ̀дрост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъд-рост
Род
женски
Мн. число
мъдрости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъдрост

(абстрактно)
  • С годините идва и мъдростта.
  • В решението му пролича голяма държавническа мъдрост.
(литература)
  • Книгата е пълна с народни мъдрости.
  • Той обичаше да цитира древни мъдрости.

Антоними на мъдрост

Как се пише мъдрост

Грешни изписвания: мъдраст, мудрост, мадрост, мъдруст
Думата завършва на наставката -ост, която е характерна за съществителни от женски род (напр. радост, младост). Коренът се пише с ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:mądrostь
Произлиза от старобългарската дума *mądrostь*, образувана от корена *mądrъ* (мъдър) и суфикса за абстрактни съществителни *-ostь*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народна мъдрост
  • житейска мъдрост
  • древна мъдрост
  • зъб мъдрец
Фразеологизми:
  • Соломонова мъдрост
мъдрост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник