безпътен
[bɛsˈpɤtɛn]
безпътен значение:
1. (преносно) Който води неморален, разпуснат живот; който се е отклонил от правите житейски норми.
2. (остаряло) За място – където няма пътища; непроходим.
- Ударение
- безпъ̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-пъ-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безпътни
Примери за използване на безпътен
(преносно)
- Той водеше безпътен живот, изпълнен с хазарт и алкохол.
- Родителите се тревожеха за безпътния си син.
(остаряло)
- Скитаха се из безпътните гори.
Антоними на безпътен
Как се пише безпътен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + път
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'път' + наставка. Първоначалното значение е 'място без пътища', което метафорично преминава в 'живот без правилна посока'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпътен живот
- безпътни нощи