безименен
[bɛzimɛnɛn]
безименен значение:
1. (общо) Който няма собствено име или название.
2. (преносно) Който е неизвестен, незнаен, непопулярен сред обществото.
- Ударение
- бези́менен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-зи-ме-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безименни
Примери за използване на безименен
(общо)
- На картата беше отбелязан малък безименен остров.
- Безименен пръст.
(преносно)
- Той остана безименен герой в историята.
- Творбата е на безименен майстор от Тревненската школа.
Синоними на безименен
Как се пише безименен
При образуване на членувана форма за мъжки род (ед.ч.) и формите за множествено число, 'н' се удвоява, ако думата в основна форма завършва на 'нен': безименен -> безименния(т), безименни.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безь + имѧ
Образувано чрез префиксация от 'без-' (липса) и корена 'име', плюс суфикс за прилагателно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безименен пръст
- безименен гроб
- безименен войн