безимен
[bɛˈzimɛn]
безимен значение:
1. (пряко) Който няма име; на когото не се знае името.
2. (анатомия) Четвъртият пръст на ръката (между средния и кутрето), на който обикновено се носи брачна халка.
- Ударение
- безѝмен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-зи-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безименни
Примери за използване на безимен
(пряко)
- Това беше безимен герой, останал в историята само с делата си.
(анатомия)
- Тя носеше златен пръстен на безименния си пръст.
Синоними на безимен
Как се пише безимен
При членуване или в женски/среден род и множествено число се пише двойно н (безименния, безименна), тъй като коренът завършва на 'н' и наставката започва с 'н'. Основната форма 'безимен' е с едно 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + име
Словообразуване от предлога 'без' и съществителното 'име'. Често срещана дублетна форма или кратка форма на 'безименен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безимен пръст
- безимен гроб