именит
[imɛˈnit]
- Ударение
- именѝт
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-ме-нит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- именити
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:име
Произлиза от съществителното 'име' + наставката '-ит', носещо значението на 'човек с име', т.е. известен, познат.