беднотия
[bɛdnoˈtijɐ]
беднотия значение:
1. (Разговорно) Крайна бедност, мизерия, липса на средства за съществуване.
2. (Събирателно) Съвкупност от бедни хора; бедно население.
3. (Пейоративно) Нещо с ниска стойност, вехтошарщина или проява на лош вкус поради липса на средства.
- Ударение
- беднотѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бед-но-ти-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- беднотии
Примери за използване на беднотия
(Разговорно)
- Цял живот са тънели в беднотия и лишения.
- Голяма беднотия настана в селото след затварянето на фабриката.
(Събирателно)
- Цялата махаленска беднотия се беше събрала на площада.
(Пейоративно)
- Изхвърли тази беднотия от килера, само заема място.
Как се пише беднотия
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:беден
Произлиза от старобългарския корен *běd- (беда, беден) и наставката за абстрактни съществителни или събирателни понятия -отия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма беднотия
- крайна беднотия
- тъна в беднотия