Енциклопения на българския език

бащица

[bɐˈʃtit͡sɐ]

бащица значение:

1. (поетично/разговорно) Гальовно или почтително название за баща.
2. (история) Почетно, патриархално название на монарх (цар, крал) или висш покровител, изразяващо идеята за владетеля като баща на народа.
Ударение
бащи́ца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-щи-ца
Род
мъжки
Мн. число
бащици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бащица

(поетично/разговорно)
  • Мила моя майно льо, и ти, стар бащицо...
(история)
  • Народът вярваше, че царят бащица ще реши проблемите им.

Синоними на бащица

Как се пише бащица

Грешни изписвания: бъщица, бащйца
Думата е от мъжки род, въпреки окончанието , когато се отнася за лице от мъжки пол (подобно на владика, войвода).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:баща
Морфологично образувана от 'баща' + наставката '-ица'. Исторически употребата като титулатура е повлияна от руското обръщение към царя ('царь-батюшка').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цар бащица
  • стар бащица

Популярни търсения и запитвания за бащица