Енциклопения на българския език

байонет

[bayoˈnɛt]

байонет значение:

1. (Техника) Вид бързо разглобяемо съединение на детайли, при което единият детайл се вкарва в другия и се завърта (напр. при електрически крушки, обективи на фотоапарати, пожарникарски маркучи).
2. (Военно дело) Хладно оръжие (щик), което се прикрепва към цевта на пушка; щик.
Ударение
баьоне'т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-йо-нет
Род
мъжки
Мн. число
байонети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на байонет

(Техника)
  • Обективът се закрепва към тялото на камерата чрез байонет.
  • Крушката е с байонет, а не с резба.
(Военно дело)
  • Войниците поставиха байонетите и се приготвиха за атака.

Антоними на байонет

Как се пише байонет

Грешни изписвания: баюнет, баионет, бъйонет, байунет
Изписва се с йо след гласна.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:baïonnette
Наречен на френския град Байон (Bayonne), където според преданието са изработени първите щикове през XVII век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • байонет за обектив
  • крушка с байонет
  • поставям байонет