Енциклопения на българския език

резба

[rɛzˈba]

резба значение:

1. (изкуство) Художествено обработване на дърво, камък или кост чрез изрязване на фигури и орнаменти; произведение на това изкуство.
2. (техника) Спираловиден канал, изрязан върху цилиндрична или конусовидна повърхност (на винт, болт, гайка), който служи за свързване на детайли или предаване на движение.
Ударение
резба̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рез-ба
Род
женски
Мн. число
резби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резба

(изкуство)
  • Таванът беше украсен с изящна дърворезба.
  • Майсторът на резба показа новите си иконостаси.
(техника)
  • Винтът не се затягаше, защото резбата беше превъртяла.
  • Трябва да се нареже нова резба на тръбата.

Как се пише резба

Грешни изписвания: ресба

Пише се със з, проверка с думата резач или режа (за разлика от думи с корен 'с'). Произнася се звучно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѣзати
От глагола 'режа' (старобълг. рѣзати) + наставка '-ба'. Първоначално означава 'рязане, изрязване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дървена резба
  • метрична резба
  • лява резба
  • ситна резба
Фразеологизми:
  • обратна резба (жарг. за хомосексуалност)

Популярни търсения и запитвания за резба