щик
[ʃtik]
щик значение:
1. (военно дело) Хладно оръжие с колющо действие (вид нож или острие), което се поставя на цевта на пушка за ръкопашен бой.
2. (метонимия) Войник, боец (като бройна единица в армията).
- Ударение
- щѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- щик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- щикове
Примери за използване на щик
(военно дело)
- Войниците поставиха щиковете и се приготвиха за атака.
- Старата пушка беше с ръждясал щик.
(метонимия)
- Дивизията наброяваше десет хиляди щика.
Как се пише щик
Грешни изписвания: щиг
Думата завършва на беззвучна съгласна к. Проверка: щикът, щикове.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Stich
От немски Stich (убождане, пронизване) или полски sztyk. Навлязла в българския език чрез руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нож-щик
- атака на щик
Фразеологизми:
- на щик