Енциклопения на българския език

асоциалност

[asot͡siˈaɫnost]

асоциалност значение:

1. (психология) Липса на желание за общуване с други хора; отбягване на социални контакти.
2. (социология) Поведение, което не се съобразява с обществените норми и правила (понякога се използва като синоним на антисоциалност, макар да има нюанси).
Ударение
асоциа'лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-со-ци-ал-ност
Род
женски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на асоциалност

(психология)
  • Неговата асоциалност се задълбочи след преживяната травма.
  • Асоциалността не бива да се бърка с интровертността.
(социология)
  • Проявите на асоциалност сред младежите често са знак за бунт.

Синоними на асоциалност

Антоними на асоциалност

Как се пише асоциалност

След 'ц' се пише и, последвано от 'а' (хиатус), а не 'я'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:socialis
Образувано от отрицателната частица 'а-' и латинския корен 'socialis' (обществен), плюс българска наставка за абстрактно съществително '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проява на асоциалност
  • крайна асоциалност
асоциалност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник