Енциклопения на българския език

необщителност

[nɛopˈʃtitɛlnost]

необщителност значение:

1. (психология) Свойство на характера, изразяващо се в липса на желание или умение за общуване с други хора; затвореност.
Ударение
необщи'телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-об-щи-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на необщителност

(психология)
  • Неговата крайна необщителност му пречеше да работи в екип.
  • С годините необщителността ѝ се задълбочи и тя заживя като отшелник.

Антоними на необщителност

Как се пише необщителност

Думата се пише слято. При членуване не се удвоява т (необщителността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:общ
Дериват на прилагателното „необщителен“, образувано от корена „общ“ с наставки.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болезнена необщителност
  • проява на необщителност