архетип
[ɐrxɛˈtip]
архетип значение:
1. (философия / обща употреба) Първообраз, оригинален модел, по който са създадени други подобни неща; прототип.
2. (психология) В аналитичната психология на К. Г. Юнг: унаследен модел на мислене или символичен образ, присъстващ в колективното несъзнавано на човечеството.
3. (литература) Повтарящ се мотив, символ или персонаж в литературата, който предизвиква универсална емоционална реакция.
- Ударение
- архети'п
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ар-хе-тип
- Род
- мъжки
- Мн. число
- архетипи
Примери за използване на архетип
(философия / обща употреба)
- Този храм е архетип на църковната архитектура от периода.
- Гьоте търси архетипа на растението.
(психология)
- Архетипът на Майката е централен в много митологии.
- Героят и Сянката са основни юнгиански архетипи.
(литература)
- Дон Кихот е литературен архетип на идеалиста.
Синоними на архетип
Как се пише архетип
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀρχέτυπον (archetypon)
От старогръцки: ἀρχή (начало) + τύπος (образ, отпечатък). Първообраз, оригинален модел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- юнгиански архетип
- културен архетип
- архетип на героя