Енциклопения на българския език

копие

[ˈkɔpiɛ]

копие значение:

1. (общо) Точно възпроизвеждане на оригинал (документ, произведение на изкуството, предмет); дубликат.
2. (военно дело) Старинно хладно оръжие, състоящо се от дълъг дръв (прът) и остър метален връх, използвано за хвърляне или мушкане.
Ударение
ко'пие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-пи-е
Род
среден
Мн. число
копия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на копие

(общо)
  • Моля, направете едно ксерокс копие на личната карта.
  • В музея е изложено копие на Панагюрското златно съкровище, а оригиналът се пази в трезора.
(военно дело)
  • Воинът вдигна своето копие и се приготви за атака.
  • В археологическите разкопки бяха намерени върхове на копия от бронзовата епоха.

Антоними на копие

Как се пише копие

Грешни изписвания: копийе, копие, купие, копйе
Думата завършва на -ие. В мн.ч. формата е копия (не 'копий').

Етимология

Произход:Различен (омоними)
Оригинална дума:copia (лат) / kopьje (праслав.)
Думата обединява два омонима с различен произход: 1. От латински 'copia' (изобилие, множество) през френски/руски – за дубликат. 2. От праславянски *kopьje (свързано с копая, бода) – за оръжието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярно с оригинала копие
  • пиратско копие
  • хвърляне на копие (спорт)
  • бледо копие
Фразеологизми:
  • чупя копия