Енциклопения на българския език

фиксиране

[fikˈsiranɛ]

фиксиране значение:

1. (общо) Действието по установяване на нещо в неподвижно или постоянно положение; закрепване.
2. (психология) Съсредоточаване на погледа или вниманието върху един обект.
3. (химия/фотография) Обработка на фотографски материал или биологична проба с химически разтвор за запазване на образа или структурата.
Ударение
фиксѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фик-си-ра-не
Род
среден
Мн. число
фиксирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фиксиране

(общо)
  • Фиксирането на счупения крак в шина е първата стъпка от лечението.
(психология)
  • Продължителното фиксиране на погледа в монитора води до умора.
(химия/фотография)
  • След проявяването следва процес на фиксиране на лентата.

Антоними на фиксиране

Как се пише фиксиране

Пише се с и в първата сричка (от лат. fixus).

Етимология

Произход:Френски / Български
Оригинална дума:fixer + -не
Отглаголно съществително име от глагола 'фиксирам', който е заемка от френски (fixer).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фиксиране на курс
  • фиксиране на цени
  • лак за фиксиране
фиксиране : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник