Енциклопения на българския език

апробация

[aprobatsija]

апробация значение:

1. (книжовно) Официално одобрение или утвърждаване на нещо (проект, метод, научно изследване) след проверка.
Ударение
апроба̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-про-ба-ци-я
Род
женски
Мн. число
апробации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апробация

(книжовно)
  • Учебникът премина през апробация в няколко училища преди да бъде отпечатан.
  • Методиката получи широка апробация в научните среди.

Синоними на апробация

Антоними на апробация

Как се пише апробация

Грешни изписвания: апрубация, апробъция, апробацйя
Думата се пише с о във втората сричка (от лат. probare) и завършва на -ция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:approbatio
От латинското approbatio (одобрение, потвърждение), произлизащо от глагола approbare.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • научна апробация
  • период на апробация