изпитване
[isˈpitvɐnɛ]
изпитване значение:
1. (пряко) Действието по проверяване на знанията, уменията или качествата на някого или нещо.
2. (техническо) Научно или техническо изследване на свойствата на материали, машини или системи чрез експерименти.
3. (право) Процес на задаване на въпроси на свидетел или обвиняем в съдебна или досъдебна фаза (разпит).
4. (преносно) Преживяване на силно чувство, емоция или физическо усещане.
- Ударение
- изпѝтване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пит-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изпитвания
Примери за използване на изпитване
(пряко)
- Годишното изпитване на учениците премина успешно.
- Той се притесняваше преди устното изпитване по история.
(техническо)
- Лабораторното изпитване на бетона показа висока устойчивост.
- Започнаха изпитванията на новия лекарствен продукт.
(право)
- Съдията пристъпи към изпитване на свидетелите.
- Адвокатът възрази срещу начина на изпитване.
(преносно)
- Изпитването на такава силна болка го промени.
- Изпитването на радост от малките неща е изкуство.
Синоними на изпитване
Как се пише изпитване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:иcпытати
Произлиза от глагола 'изпитвам', който се базира на праславянския корен *pyt- (питам, търся, разследвам). Формата е отглаголно съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клинично изпитване
- изпитване на якост
- изпитване на съвестта
- периодично изпитване