Енциклопения на българския език

опровержение

[oprovɛrˈʒɛniɛ]

опровержение значение:

1. (общо) Изявление или доказателство, с което се отрича истинността на дадено твърдение, слух или обвинение.
Ударение
опроверже'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-про-вер-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
опровержения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опровержение

(общо)
  • Вестникът публикува официално опровержение на фалшивата новина.
  • Той не успя да намери аргументи за опровержение на теорията.

Синоними на опровержение

Антоними на опровержение

Как се пише опровержение

Думата се пише с е в третата сричка (под ударение). Завършва на -ие.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:опровержение
Заемка от руски език, образувана от глагола 'опровергать' (опровергавам). Коренът се свързва със старобългарското 'връгнѫти' (хвърлям, отхвърлям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • официално опровержение
  • писмо за опровержение
  • публикувам опровержение