Енциклопения на българския език

античен

[anˈtit͡ʃɛn]

античен значение:

1. (история) Който се отнася до гръко-римската древност (Античността).
2. (общо) Който е много стар, имащ историческа и художествена стойност.
Ударение
антѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ан-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
антични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на античен

(история)
  • Посетихме руините на античен театър в Пловдив.
  • Той е специалист по антична литература.
(общо)
  • В хола имаше красива антична ваза.
  • Търговия с антични мебели.

Антоними на античен

Как се пише античен

Грешни изписвания: антйчен
Прилагателното се пише с едно н в мъжки род единствено число (античен), но с двойно н в женски, среден род и множествено число (античнна, антично, антични) не е вярно – правилото за двойно Н не важи тук, тъй като коренът не завършва на Н. Правилно: антична, антично, антични.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:antiquus
През френски antique или немски antik, от латински antiquus (древен, старинен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • античен свят
  • античен театър
  • антична култура
  • антично изкуство

Популярни търсения и запитвания за античен

античен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник