Енциклопения на българския език

класически

[kɫɐsit͡ʃɛski]

класически значение:

1. (изкуство/история) Свързан с класицизма или с античната култура на Гърция и Рим; създаден в стила на образците от миналото.
2. (общо) Който е типичен, характерен и служи за образец; утвърден във времето.
Ударение
класѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кла-си-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
класически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на класически

(изкуство/история)
  • Той изучава класическа филология в университета.
  • Сградата е построена в класически стил с колони и симетрия.
(общо)
  • Това е класически пример за грешка в управлението.
  • Обичам да слушам класическа музика.

Синоними на класически

Антоними на класически

Как се пише класически

Пише се с с в средата (не 'з').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:classicus
От латинското classicus, означаващо 'принадлежащ към най-високия клас (на римските граждани)', по-късно 'образцов', 'стандартен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • класическа музика
  • класическа борба
  • класически случай
класически : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник