особняк
[osobˈnʲak]
особняк значение:
1. (характеристика) Човек с особен, странен характер, който се отличава от другите с поведението или навиците си; чудак.
- Ударение
- особня̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-соб-няк
- Род
- мъжки
- Мн. число
- особняци
Примери за използване на особняк
(характеристика)
- Съседът е известен особняк, който не разговаря с никого.
- Той винаги е бил особняк и живее в свой собствен свят.
Антоними на особняк
Как се пише особняк
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:особен
Производна дума от прилагателното 'особен' със суфикс '-як', обозначаващ носител на качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям особняк
- затворен особняк