Енциклопения на българския език

съучастник

[sɐuˈt͡ʃastnik]

съучастник значение:

1. (общо) Човек, който участва заедно с друг в някакво дело или дейност.
2. (право) Лице, което умишлено участва в извършването на престъпление заедно с извършителя.
Ударение
съуча̀стник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-у-част-ник
Род
мъжки
Мн. число
съучастници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съучастник

(общо)
  • Търся си съучастник за пътуването до Азия.
(право)
  • Полицията задържа крадеца и неговия съучастник.
  • Той беше обвинен като съучастник в обира.

Синоними на съучастник

Как се пише съучастник

Думата започва с представката съ-, която се пише с 'ъ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:участник
Префигирана форма с 'съ-' (заедно) и 'участник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съучастник в престъпление
  • верен съучастник
съучастник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник