спасител
[spɐˈsitɛl]
спасител значение:
1. (общо) Човек, който избавя някого от беда, опасност или смърт.
2. (професия) Служител, квалифициран да оказва помощ при инциденти във вода или в планината.
3. (религия) С главна буква (Спасител): Епитет на Исус Христос в християнството.
- Ударение
- спасѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спа-си-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- спасители
Примери за използване на спасител
(общо)
- Пожарникарят беше обявен за спасител на годината.
(професия)
- Водният спасител наблюдава плажа от вишката.
- Планинските спасители откриха изгубените туристи.
(религия)
- Вярващите отправят молитви към Спасителя.
Как се пише спасител
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съпасти
Произлиза от глагола 'спасявам' (старобълг. 'съпасти'). Наставката '-тел' (от праславянски *-telь*) обозначава лице, извършващо действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- воден спасител
- планински спасител
- екип спасители