Енциклопения на българския език

месия

[mɛˈsijɐ]

месия значение:

1. (религия) В юдаизма и християнството – изпратеният от Бога спасител на човечеството.
2. (преносно) Личност, която се очаква да избави даден народ или група хора от тежка ситуация, криза или страдание.
Ударение
месѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-си-я
Род
мъжки
Мн. число
месии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на месия

(религия)
  • Християните вярват, че Исус е дългоочакваният Месия.
  • Пророците предсказват идването на Месията.
(преносно)
  • Народът го посрещна като политически месия, който ще оправи държавата.
  • Той се изживява като месия в колектива.

Антоними на месия

Как се пише месия

Грешни изписвания: мисия, месйя
Думата е от мъжки род, въпреки че завършва на -я. Членува се с кратък член -я и пълен член -ят (Месията, Месият).

Етимология

Произход:Иврит
Оригинална дума:Māšīaḥ (מָשִׁיחַ)
Означава 'помазаник'. В българския език влиза през гръцкото 'Messias'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фалшив месия
  • очакваният месия

Популярни търсения и запитвания за месия

месия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник