избавител

[izbaˈvitɛl]

избавител значение:

1. (книжовно/тържествено) Човек, който спасява някого от беда, робство, смърт или страдание; спасител.

Ударение: избавѝтел
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: из-ба-ви-тел
Род: мъжки
Мн. число: избавители

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на избавител

(книжовно/тържествено)

Народът посрещна армията като свой избавител.
Той се яви като неочакван избавител в най-трудния момент.

Синоними на избавител

спасител, освободител, месия

Антоними на избавител

поробител, мъчител

Как се пише избавител

Грешни изписвания: избавитал, исбавител, йзбавител, избъвител, избавйтел

Представката е 'из-', тъй като коренът започва със звучна съгласна 'б'. Пише се с 'з', а не със 'с'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:избавити

Образувано от глагола 'избавя' (спасявам, освобождавам) + наставка '-тел' за лице, извършващо действието. Коренът 'бав-' е свързан с премахване на опасност или грижа.

Употреба

Чести словосъчетания:

Цар Освободител
велик избавител

избавител