помазаник
[poˈmazanik]
помазаник значение:
1. (Религия / История) Лице (цар, пророк или първосвещеник), което е преминало през ритуала на помазване с миро; човек, избран от Бога за висша мисия.
2. (Преносно / Иронично) Човек, който се ползва с незаслужени привилегии, протекции или се държи като богоизбран.
- Ударение
- пома̀заник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ма-за-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помазаници
Примери за използване на помазаник
(Религия / История)
- Царят се считаше за Божи помазаник и властта му бе ненакърнима.
- Давид отказа да вдигне ръка срещу Саул, защото той беше Господен помазаник.
(Преносно / Иронично)
- Държи се като помазаник, сякаш правилата не важат за него.
- Новият директор дойде със самочувствието на помазаник.
Антоними на помазаник
Как се пише помазаник
Пише се с едно 'н'. Думата е образувана с наставка '-ник', а не е минало страдателно причастие (което би било 'помазан').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помазати
От глагола 'помазвам'. В библейски смисъл превод на еврейското 'Māšîaḥ' (Месия) и гръцкото 'Christos' – този, който е помазан със свещено масло (миро) като знак за божествен избор.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Божи помазаник
- Господен помазаник
Популярни търсения и запитвания за помазаник
какво е помазаник, помазаник или помазъник, помазаник или помазанник, помазаник или пумазаник, помазаник или помъзаник, помазаник или помазанйк, помазъник или помазанник, помазъник или пумазаник, помазъник или помъзаник, помазъник или помазанйк, помазанник или пумазаник, помазанник или помъзаник, помазанник или помазанйк, пумазаник или помъзаник, пумазаник или помазанйк, помъзаник или помазанйк