Любчо

Името Любчо има дълбоки корени в славянската езикова група. Етимологията му е пряко свързана със старобългарския глагол „любити“ (обичам).

То се е формирало като:

• Умалителна (гальовна) форма на по-стари и дълги имена като Любомир, Любен или Любослав.
• Самостоятелно лично име, образувано чрез добавяне на наставката „-чо“, която е характерна за българската именна система за придаване на интимност и близост.

Значението на името Любчо е прозрачно и се тълкува буквално като „Любим“ или „Обичан“.

Символиката, кодирана в името, носи посланието:

• Да бъде обичано детето от всички.
• Да израсне като човек, който дарява обич на хората около себе си.
• Да живее в хармония и разбирателство (мир и любов).

В исторически план имената с корен „люб“ са сред най-устойчивите в българската антропонимия. Те са част от предхристиянската славянска традиция, където имената са имали пожелателен характер.

През периода на Българското възраждане името Любчо, наред с Любен (популяризирано от Любен Каравелов), става символ на българщината и родното. То се среща често в църковните регистри от края на XIX и началото на XX век, като се използва както в селата, така и в градовете като знак за запазване на родовата памет.

В България: Любчо е класическо име, което е било изключително популярно в средата на XX век. В съвременна България то се среща по-рядко при новородените, които често биват записвани с пълната форма Любомир или кратката Любо, но все още е широко разпространено сред мъжете над 30-годишна възраст.

По света: Името е много популярно в Република Северна Македония. Сродни форми се срещат в Сърбия, Хърватия и Словения (Любо, Любиша), както и в Русия и Украйна (където коренът „люб“ е по-често срещан в женски имена като Любов).

Името Любчо и неговите производни присъстват често в българското народно творчество и литература:

• В народните песни мотивът за „любе“ е централен, като макар и да не е винаги лично име, то е етимологичният първоизточник.
• В детската литература името Любчо често се използва за персонажи, които са мили, добродушни и олицетворяват невинността.
• Поради мекото си звучене, името е подходящо за лирически творби, изразяващи нежност и привързаност.

Имен ден: Носителите на името Любчо празнуват най-често на 17 септември – денят на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София.

Известни личности:

• Любчо Георгиевски – политик и писател.
• Множество български актьори и общественици носят това име или негови вариации.

Гальовни форми: Любо, Любе, Бубе.